По какво се различават дизелът и бензинът

Дизеловото гориво е все по-популярно при европейските автомобили. Какви са разликите между него и бензина?

Конвенционалните дизел и бензин се произвеждат от минерално масло, но прецизните методи за рафиниране варират. По принцип, дизеловото гориво е по-лесно за рафиниране от бензина, но съдържа повече замърсители, които трябва да бъдат извлечени, преди да могат да достигнат същите нива на емисии като бензина. На литър дизел се съдържа повече енергия от бензина, а процесът на изгарянето му от двигателя на автомобила е по-ефективен, което увеличава горивната ефективност и по-ниските емисии на CO2 при използване на дизелово гориво.

Дизелови и бензинови двигатели

Посредством процеса на изгаряне и цялостната концепция на двигателя, дизеловият мотор може да бъде до 40% по-ефективен от бензинов с искрово запалване със същата мощност, особено при новите модели с ниска компресия.

Калоричността на дизеловото гориво е приблизително 45,5 MJ / kg – малко по-ниска от бензиновата, която е 45,8 MJ / kg. Въпреки това дизеловото гориво е по-гъсто от бензина и съдържа около 15% повече обемна енергия (приблизително 36,9 MJ / литър в сравнение с 33,7 MJ / литър при бензина). Като се има предвид разликата в енергийната плътност, общата ефективност на дизеловия двигател все още е с около 20% по-голяма от тази на бензиновия, въпреки че дизеловият двигател е по-тежък. Разходът на гориво от 1 литър на 100 км съответства приблизително на 26,5 g CO2 / km за дизела и 23 g CO2 / km за бензина, в зависимост от точния състав на горивото.

Бензин срещу дизел: преработка на рафинерията

Суровият нефт съдържа стотици различни видове въглеводороди. Всички са смесени заедно и в зависимост от източника на суровия петрол са с различни примеси. За да се произвеждат бензин, дизелово гориво или други продукти на петролна основа, въглеводородите трябва да бъдат отделени чрез рафиниране на един или друг вид.

Различните дължини на въглеводородната верига имат прогресивно по-високи точки на кипене, така че всички те могат да бъдат разделени чрез процес, известен като фракционна дестилация. По време на процеса суровият нефт се нагрява в дестилационна колона и различните въглеводородни вериги се извличат като пара според температурите им на изпаряване и след това се рекондензират.

  • Бензинът е направен от смес от алкани и циклоалкани с дължина на веригата между 5-12 въглеродни атома. Точката му на кипене е между 40 ° C и 205 ° C
  • Дизеловото гориво е направено от алкани, съдържащи 12 или повече въглеродни атома. Те имат точка на кипене между 250 ° C и 350 ° C

След дестилацията има различни техники, които се използват за преобразуване на някои фракции в други:

  • крекинг, който разрушава големи въглеводородни вериги на по-малки
  • обединение, което комбинира по-малки въглеводородни вериги, за да направи по-големи
  • промяна, която пренарежда различни изомери за получаване на желаните въглеводороди

Това позволява на рафинерията да превръща дизеловото гориво в бензин, в зависимост от търсенето. Освен това те могат да комбинират различни фракции (преработени, непреработени) в смеси за получаване на желаните продукти. Например, различни смеси от въглеводородни вериги могат да създават бензин с различни октанови характеристики.

Дестилираните и химически обработени фракции се преработват за отстраняване на примеси, като органични съединения, съдържащи сяра, азот, кислород, вода, разтворени метали и неорганични соли.

След като дизелът е произведен той също се дели на два вида дизелово гориво с и без био компоненти. Дизел Б6 е обогатен с 6% био компоненти с цел намаляване на вредните емиции. Дизеловото гориво CP-10 то е без био компонент и е предпочитано от транспортни средства и техника извън пътната мрежа.